Те са там от един живот време. Техният живот... Защото родината им в лицето на властимащите ги забрави. И ги остави на произвола на съдебната система на една арабска народна джамахирия. Която ги употреби, за да прикрие пред целия свят абсолютния хаос в здравеопазването си.

Ако това не беше станало в опозиционната област Бенгази. Ако тогава управляващите – президент Петър Стоянов, министър-председател Иван Костов и външен министър Надежда Михайлова, бяха изгубили един работен ден, за да отидат до Либия и да се върнат с медиците. Ако някои български държавници не бяха си позволили да обявят публично, че допускат възможна вина. Ако съдебната система в Либия беше безпристрастна. Ако ЕС и САЩ държаха повече на приятелството си с България, отколкото на либийския петрол. Толкова много ‘ако’!!!

От либийска страна всичко е ясно. Голям гаф, много болни деца, прото-бунтове в опозиционната област. Нужни са виновни! И то чужденци, ако може неправоверни. Намериха се. Бяха обвинени и осъдени по типичния за Темида начин – очите невиждащи, ушите широко отворени за политически поръчки. Разбира се, че Либия не може да си позволи да изпълни смъртни присъди. Разбира се, че Кадафи и сие не може да признаят държавната вина за СПИН епидемията. А ако няма присъди, трябва да има компенсации за роднините на болните деца. Финансови компенсации, при това солидни. И ето как 8 години Либия изнудва света! Защото, ако този процес свърши, всичко свършва. А до края на процеса има още много! Тепърва мъчителите на медиците завеждат дела за клевета. Дори основният процес да приключи, делата могат да се точат още 10-15-20 години. И светът трябва да плати, ако иска да види този край. Обвинявайки мъчителите си публично, медиците си гарантираха вечни дела. Ако не ги бяха обвинили, щеше да излезе, че са признали без насилие и са признали истината! Порочен кръг...

От българска страна нищо не е ясно! Непростимо закъсняла реакция на тогавашното политическо поколение. Накрая си измиха ръцете с посланика... А после? Що за държава сме, ако не можем да защитим гражданите си? Колко ни бива, ако, за да пуснат невинен българин на свобода, трябва да чакаме 8 години и да платим по 70 милиона евро на човек. Хич не ни бива! И не искам да чувам как накрая външният министър и управляващите ще обявят за победа освобождаването на медиците. На всичко отгоре ги принудиха да подпишат, че никога и за нищо няма да съдят Либия! Аз казвам – да съдят България!!! Да осъдят цялата политическа класа от последните 10 години. Тези, дето си затвориха очите за тях! Тези, дето казаха, че може и да са виновни! Тези, дето им забраниха да се кандидатират за евродепутати! Тези, дето отидоха и им пожелаха весела Коледа, когато те получиха потвърждение на смъртните си присъди! Нека осъдят тази България!!!

Присъдите им ще бъдат заменени с доживотен затвор, който да излежат в България! Няма да ги оправдаят!!!!! Честно казано, аз не бих се съгласил... Нито бих дал и стотинка на Либия... Присъдата можеше и трябваше да е само една – ‘невинни’! Не я постигнахме... Мисля си, че имахме много по-силни козове. Можехме да изискаме от САЩ и ЕС пълна подкрепа и икономическа блокада на Либия, както и прекратяване на всякакви политически взаимоотношения! И да арестуваме всички либийски граждани на българска територия по обвинение за подготовка на атентат на летище София. Те всички са минали през летището... 100% те са виновни за  всички инциденти там – от пропадналия покрив на терминала до двата намерени незагасени фаса. Пред Либия щяха да останат само два варианта – признаване невинността на медиците и незабавно освобождаване, а държавата да си поеме вината за СПИН епидемията. Или смъртни присъди, екзекуция и 50 годишно капсулиране на Либия. Последното, ако Кадафи остане на власт! А той нямаше да оцелее дълго, ако срещу него са и САЩ, и ЕС. Да, ама първите имат президент, който не може да запомни името на нашия, и вече водят война на два фронта, а на вторите не им стиска и никога няма да им стиска. Защото ЕС е една какафония, която не си знае и не иска да си осъзнае силата.

Наречете ме луд, но ако бяха осъдили мен, нямаше да приема тези условия. Никога не бих подписал документ, че няма да съдя Либия. Това на практика си е самопризнание. Или смърт, или връщане в България. И тук да ги подпухаме с дела – Либия и надзирателите-мъчители! Това сега е безусловна капитулация! С изключително високи репарации!

Защо чакахме тогава цели 8 години???

(Locke)

Ако имате желание да споделите мнението си по темата, моля направете го ТУК.