Каквото и да напиша, няма да промени случилото се. А именно – повече от осем години изгнание, повече от осем години напразни надежди за справедлива развръзка, повече от осем години очакване.

Виновни сме пред тези сестри, че в продължение на години не правихме нищо, за да им помогнем. Виновни сме и за това, че все още говорим за тях като за ‘сестрите’, а не им знаем имената: Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинецът Ашраф ал-Хаджудж, който вече е с българско гражданство.

Виновни сме, че не реагирахме на време. Че позволихме да ги измъчват, да се отнасят с тях по-зле и от с животни. Че допуснахме да ги считат за по-зли и от Дявола. Че имаше хора, дори и в България, които твърдяха, че може би, те не са невинни.

Да, предприеха се кампании и действия за тяхното спасяване. Наистина, малко късно, но все пак не останахме безучастни. Но все още ме е срам за онези дълги години, когато тяхното пленничество стоеше на заден план.

Не знам какво друго да напиша. Моля се всичко да свърши благополучно. Надявам се. Иска ми се да се завърнат най-накрая у дома. При семействата си.

 

И, може би, някой ден, ще ни простят.

(Veras)

Ако имате желание да споделите мнението си по темата, моля направете го ТУК.

съжелявам но не съм на твоето мнение...
не ми се влиза в спорове, но всеки си има право на менение. А моето се различава от твоето.

Гадно е всичко това което те са преживели там, и мъченията на които са ги подлагали, но ме дразни този ореол който започнаха да издигат около главата им - "самата непорочност"...

само исках да кажа, че не мисля обощаването на цялата нация под едно "Виновни сме", не е удачно, когато изразяваш личната си гледна точка. Това е.

aз им знам имената, затова не се чувствам виновна...